Костов и Кунева - убийците на българската енергетика

Двамата са причината за ликвидирането на първите четири атомни реактора на АЕЦ Козлодуй
Първи е Иван Костов, който манипулира общественото мнение с твърдението, че главно условие да бъдем приети в Европейския съюз е закриването на атомните реактори 1-4 на централата в Козлодуй. Той се оправдава със служебното правителство на Любен Беров, което е сключило рамково споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за 24 милиона екю. Тъй като още оттогава подобни международни документи, подписвани от българските правителства, са старателно крити, без това да се налага, откровената лъжа на тогавашния министър председател хваща дикиш. Още повече, че българинът все още не е никак наясно с европейските институции и правила и се просва ничком пред всяко „европейско" в заглавието. Защото в рамковото споразумение с банката наистина има записани ангажименти за поетапно затваряне на блокове 1-4, но единствено като условие за получаване на едни 24 милиона екю за модернизация на блоковете - сума, равна на приходите от работата на единия от малките блокове за 3 месеца!

Така министър председателят Костов лъже най-нагло. Просто ЕБВР не е институция на Европейския съюз и не може да поставя условия, нито сключва договори, обвързващи другата страна с Европейския съюз. Нещо повече - самата ЕБВР не поставя обвързващо със заема искане за затваряне на блоковете!
Историята е следната. През ноември 1990 г. в АЕЦ "Козлодуй" екип от експерти осъществява "Мисия на безопасността", инспектирайки 1-4 реактор. Същата година световноизвестният океанолог Жак Ив Кусто прелита над АЕЦ Козлодуй и заявява: "Тя е опасна!". Умишлено започва да се пише, че реакторите са "чернобилските" РБКМ, а това не е вярно - те са тип ВВЕР, които никога не са имали тежки инциденти.

Да, но България се нуждае от пари за модернизиране на блоковете. На 16 юни 1993 г. кабинетът "Беров" сключва споразумение с ЕБВР за заем по т.нар. Сметка за ядрена безопасност. Сумата е 24 млн. екю, срещу които правителството на проф. Беров обещава да затвори "малките" блокове през 1998 г. Подписи под споразумението от българска страна поставят Никита Шервашидзе за Комитета по енергетика и Люлин Радулов за НЕК.

С една дума – това е първообразът на широко разтръбения „ангажимент", поет още от Берово време за затваряне на реакторите. Както се видя – пълен кьорфишек.

Следващата стъпка е направена на 25 ноември 1999 г. При посещението на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген в България и оказания натиск над правителството на Иван Костов се подписва т. нар. меморандум между Европейската комисия и България. В него ангажиментите са доста конкретни – с крайни дати и суми, които ще бъдат дадени под формата на заеми за рехабилитация и допълнителни мерки по сигурността дори и на 5 и 6 блок и с хоризонт до 2006 г. Ферхойген натиска правителството и то обещава вместо до 2010 г. да затвори реакторите „в най-ранните възможни срокове".

Това идеално устройва и Костов, и Ферхойген. Последният си пише голяма червена точка за извиването на ръцете на българите. Костов обаче има други хоризонти. Още през 1998 г. десният министър председател решава да продаде/подари на американците двата ТЕЦ-а – „Марица-Изток" 1 и 2. През май 2001 г., когато договорите с „Ентърджи" и АЕС са финализирани, вицепремиерът Петър Жотев го предупреждава, че те са неизгодни и рискови за България, защото предвиждат драстични повишения на тока (което в следващите години и стана). Освен това не отговарят на никаква пазарна логика, тъй катонамаляват конкурентоспособността на българския бизнес и покупателната способност на домакинствата и грубо нарушават пазарния принцип. В договорите е записано, че на американците се гарантира 20% от българския пазар при закован процент печалба. Либерализацията на енергийния пазар е осуетена още тогава, а Жотев вместо на топло депутатско местенце в следващия парламент е шитнат да играе шах пред Народния театър. Договорите с американците за ТЕЦ-овете им гарантират тези хищнически условия за 15 години – сиреч до май 2016 г. Именно затова Костов е толкова настоятелен и активен в дебатите за АЕЦ Белене. Видният антиядреник си е направил добре сметката - като се вдига пушилка на друго място, се намалява вероятността да се вторачи някой в грабителските договори за двата ТЕЦ-а, които правят цените на тока все по-непосилни за обеднелия българин.

А възможности за излизане от ситуацията има - нека припомним, че Полша също изпадна в подобна ситуация, но по-късно развали договорите като нанасящи щети на икономиката и държавата.

Така че това не е прецедент.

Но да се върнем на втория кьорфишек в сагата за лишаването на България от енергийна мощ – т. нар. меморандум от края на 1999 г. В английския оригинал този специфичен документ е озаглавен Understanding Between the European Commission and the Bulgarian Government от 29 ноември 1999 г. От българска страна е подписан не от провелия разговорите министър-председател, а от министъра на външните работи Надежда Михайлова. В изминалите оттогава години този къс хартия бе наричан от различни държавни функционери и от медиите как ли не, при това от лидерите на държавата -"договор", "споразумение", "меморандум", "договореност" и т. н., в различна степен неотговарящи нито на действителното му наименование, нито на съдържанието му. Още по-недопустим е фактът, че в пропагандата за затваряне на АЕЦ-а, както и в различни документи или официални изказвания на следващите министър-председатели, на този лист хартия се придават различни по съдържание и тежест значения, с една цел - да фалшифицират значението му, като му придадат по-обвързваща сила от действителната.

И тъй, на 29 ноември 1999 г. Костов се договаря нещичко с Ферхойген и пуска Хубавото Наде да подпише въпросния "ъндърстендинг".

В правния анализ на казуса "АЕЦ Козлодуй", проведен от Българския атомен форум, Института по европейско право и Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй" значението на термина "Understanding" е "предварително или неофициално споразумение" (според Advanced Oxford Dictionary, 1993) и "взаимно разбиране, напр. на идеи, намерения ит.н." (според Webster's New World Dictionary of American English, 1991) Неговото близко българско съответствие е "разбирателство, съгласуване".

Според чл.2, т.1, б."а" на Виенската конвенция за правото на договорите между държави и международни организации или между международни организации от 1986 г., който дословно повтаря съответното определение във Виенската конвенция от 1969 г., "договор" означава споразумение, регулирано от международното право и сключено в писмена форма, независимо от това дали такова споразумение се съдържа в един документ, в два или няколко свързани помежду си документа и независимо от конкретното му наименование". В международноправната теория е общоприето, че "договор" (treaty) е общо (родово) понятие. Отделните договори могат да се наричат: "конвенция" (convention), "спогодба" или "споразумение" (agreement), "пакт" (covenant, pact), "протокол" (protocol) и редица други.

В практиката на международните отношения обаче не се среща понятието Understanding като наименование на международен договор. Това e едно от основанията разглежданият къс хартия да няма обвързващата сила на международен договор.

Нещо повече, употребата точно на наименованието Understanding е свидетелство, че страните все още не са готови да се обвържат с взаимни права и задължения, а на дадения етап могат само да документират определена степен на разбирателство и съгласуване на виждания.
С една дума, кабинетът "Костов" заявява едностранно, че "се ангажира да закрие окончателно блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" в най-кратките възможни срокове.

Тази типично Костова схема за измама бе взета на въоръжение от Сакскобургготски. Тя бе проигравана с превърналия се във виц на прехода "нонпейпър" на Соломон Паси за АЕЦ-а. И послужи на министъра по европейските въпроси и впоследствие еврокомисар Меглена Кунева да се осигури бъдеще в евроструктурите, ликвидирайки окончателно и безвъзвратно четирите блока на АЕЦ Козлодуй. Защото до нейното министерстване и до пораженията, нанесени на България от .лондонските юпита на Симеон Сакскобургготски с оправданието „влизане в ЕС на всяка цена", българската енергетика все още можеше да бъде спасена, въпреки усилията на Иван Костов.