Свидетели сме на процес на положително развитие в българската атомна енергетика

Уважаеми г-н Манчев, как изглежда развитието на новите проекти в българската атомна енергетика от Ваша гледна точка?

Новите проекти в българската атомна енергетика могат да се разпределят в няколко категории. Това са проекти, свързани с дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, проекти, свързани с ново строителство на АЕЦ в България, както и реализиране на дългосрочно решение за управление на отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивни отпадъци (РАО). И в трите категории има развития в последните две години, които от наша гледна точка са строго положителни.

В резултат на анализите, проведени 2015-2019 г. се потвърди, че блокове 5 и 6 имат технологичен ресурс да бъдат експлоатирани безопасно поне още 30 години, считано от края на първоначалния си проектен живот – съответно до 2047 г. за блок 5 и 2051 г. за блок 6. Беше разработена програма за продължаване срокът на експлоатация, която предвижда реконструкция или модернизация на някои конструкции, системи и компоненти на блоковете. Тази програма е в ход и се изпълнява като част от годишната ремонтна и инвестиционна програма на АЕЦ „Козлодуй“. Въпреки това, с оглед започналата преди повече от две години война в Украйна, дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6 далеч не беше гарантирана без активни усилия от страна на нашата държава. Ключов беше въпросът с доставката на свежо ядрено гориво в средносрочен план. Постигнатите договорености за доставка на гориво с Уестингхаус за пети енергоблок и с Фраматом за шести енергоблок са политически гарант за дългосрочната им експлоатация. В създалата се ситуация това е едно правилно развитие, което приветстваме.

Преди две години „Булатом“ разработи позиция, която казва, че на България са нужни нови четири „големи“ (1000 -1200MWe единична мощност) ядрени блока до 2050 година. Грубо казано, два от тях трябва да се появят в периода 2035-2040, за да подпомогнат процеса по декарбонизация на енергетиката ни. Другите два трябва да заместят блокове 5 и 6, така че след 2050 година България да продължи да експлоатира четири блока. Следователно, радушно приветстваме широкият политически консенсус, който движи проектът за изграждане на блокове 7 и 8 на Площадка 2 край АЕЦ „Козлодуй“. Това може да прозвучи изненадващо за много хора, тъй като в годините „Булатом“ е подкрепял проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Няма вътрешно противоречие, позицията ни не се е променила: както виждате, трябват ни и двете площадки в следващите 30 години, от коя ще се започне е второстепенно. Да, действително до преди 3-5 години изграждане на АЕЦ „Белене“ с вече доставеното оборудване беше по-целесъобразно като първи проект за ново строителство. Но след началото на войната е ясно, че това е невъзможно по политически причини. Затова вместо да се връщаме към пропуснатите възможности в миналото нека гледаме напред и направим така, че седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ бъдат първите работещи AP 1000 в Европа.

Тази година ще заработи Националното хранилище за краткоживеещи ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци, което се изгражда на площадка „Радиана“ край Козлодуй. Това е кулминацията на процес, отнел над 12 години и заслужава поздравления. Време е сериозно да се фокусира вниманието върху дългосрочното управление на високоактивни отпадъци (ВАО) и ОЯГ. За съжаление проектът на актуализирана стратегия за управление на ОЯГ и РАО, който в момента е в процес на консултации по доклада за екологична оценка, беше разработен преди началото на войната и залага продължаване на механизма за изпращане на ОЯГ от блокове 5 и 6 в Руската Федерация за преработка и връщане в България на остъклени ВАО. Силно се съмнявам, че този механизъм може да продължи. Още повече предстои зареждане на блокове 5 и 6 с гориво от западни доставчици. Следователно, трябва да се разглеждат варианти за дългосрочно съхранение директно на ОЯГ, без преработка – или да се търси вариант за преработка във Франция. При всички положения би било разумно да се разработи сравнителна технико-икономическа оценка на възможните решения, между които дългосрочно съхранение в сухо приземно хранилище, дългосрочно съхранение в дълбоко геоложко хранилище или сондажно погребване. Доколкото имам информация, ДП РАО полага усилия в тази насока. Апелирам всички заинтересовани страни, най-вече Министерство на енергетиката и други пряко засегнати институции, да указват на Предприятието нужното съдействие с приоритет, тъй като успешното решаване на този въпрос засяга както дългосрочната експлоатация на блокове 5 и 6, така и строителството на нови блокове у нас. 

Как бихте коментирали техническите възможности и предизвикателства, свързани с тези нови проекти? 

Всеки един от изброените проекти са структуроопределящи за енергетиката ни – а защо не и за икономиката ни, изхождайки от там, че „енергийната валута“ на 21-век се очертава да бъде електроенергията, а не петрола. Следователно, възможностите са големи – най-вече за привличане на производства, които се нуждаят от стабилно снабдяване с електроенергия на прогнозируеми цени. Пример за такива има на върха на високите технологии: центровете за обработка на данни, които обезпечават работата на дигиталната икономика, а в бъдеще все повече и на изкуствения интелект, са огромни консуматори на електроенергия. Знаем за големите успехи на нашия ИТ сектор в софтуера. Чрез ядрената енергетика можем да заемем по-значимо място и в „реалната“ ИТ икономика, ако мога така да се изразя.

В каква степен инженерните и технически кадри са подготвени за работа с оборудването и системите, които биха били заложени в новите проекти. Какво допълнително е необходимо да бъде направено за тяхното развитие и подготовка? 

Има достатъчно време да се създадат нужните кадри -нима в края на 60-те години на двадесети век сме ги имали готови? Не, и сега пътят ще бъде същият: последователна държавна политика в сектора, която да привлече талантливи млади хора в съответните специалности в техническите висши учебни заведения у нас и последваща следдипломна квалификация, включително и чрез обмяна на опит в чужбина. 

В заключение, как си представяте българската атомна енергетика след пет години?

Надявам се, че след 5 години ще можем да се похвалим с все така безопасно и рентабилно работещи блокове 5 и 6, отлят „първи бетон“ на блокове 7 и 8 и ясно, реализуемо виждане за дългосрочното управление на ОЯГ и РАО у нас.

Източник: Списание ЕНЕРГИЯ