Станислав Георгиев пред БНР: Няма ограничение при увеличаването на срока за експлоатация на блоковета в АЕЦ „Козлодуй“

В АЕЦ „Козлодуй“ няма докладвани аварии по първи контур. Това обясни пред БНР Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на „Булатом“.
“Има технологични, които се получават по съоръженията във втори контур. Това е един нормален процес. Не трябва да се прави голям проблем, който да плаши обществеността”.
Станислав Георгиев обясни, че уроците, които светът е научил от ядрените аварии в „Чернобил“ и „Фукушима“, са много ясни.
“В момента за строителство на нови ядрени централи се говори само с проекти от трето поколение, обсъжда се и четвърто поколение. Те са от нов тип и дават максимална възможност за изолиране и недопускане на човешки грешки, които бяха в основата и на двете случили се вече аварии”.
Няма ограничение за увеличаването на срока на експлоатация на тези съоръжения, обясни Георгиев.
“В едно ядрено съоръжение критичната инфраструктура, която не подлежи на подмяна, е корпусът на реактора. Всичко останало може да се замени. Единственото ограничение е технологичното ниво на съоръжението от гледна точка на безопасността”
В нашата АЕЦ има строго разписани правила, според които в случай на каквато и да е авария, веднага се докладва на ръководството на централата, на нашата Агенция за ядрено регулиране и на международната, посочи още той.
Станислав Георгиев отбеляза, че има проблем със Запорожката АЕЦ.
“Важно е да се запази целостта й. Всичко зависи от хората, които ще я експлоатират”
Информацията, която излезе от „Козлодуй“ е, че централата има сключени договори за доставка за 5-ти и 6-ти блок на гориво от фирма „Уестингхаус“, напомни Георгиев.
“За 6-ти ще се получава гориво и от фирма „Фраматом“. Сроковете за доставка са различни”.
Той призна, че отработеното ядрено гориво е проблем.
“В момента то се съхранява на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Правилата за това сочат, че касетките с отработено ядрено гориво трябва да стоят 5 години в т.нар. басейни за отлежаване. След това централата има възможност да ги съхранява в специално мокро хранилище. Следващият етап е то да се преработи в някоя от страните, които предлагат такава преработка. Това са Русия и Франция. Франция е дала положителен отговор, че може да го направи. В Русия това няма как да стане в момента”.
Цената на тока се определя от европейската борса, обясни още експертът.

Цялото интервю на Таня Милушева и Юлияна Корнажева със Станислав Георгиев може да чуете на сайта на БНР.