Финансиране на нови ядрени централи у нас

Ядрените централи от поколение III/III+ представляват мащабни инфраструктурни инвестиции със 100-годишен жизнен цикъл. Характеризират се с високи капиталови разходи (около 80% от разходите за целия жизнен цикъл на един проект са вложени към момента на пуск), дълъг период на изграждане (от 5-10 години между „първи бетон“ и пуск в търговска експлоатация) и относително ниски и стабилни експлоатационни разходи. Следователно, инвестицията в нова ядрена централа се изплаща за сравнително дълъг период в бъдещето. В допълнение с дългия период от време между влагането на средства и първите приходи от проекта, това прави изграждането на ядрени централи прекалено рисково начинание, за да подлежи на традиционно частно проектно финансиране. Ето защо в света няма ядрен (или друг голям инфраструктурен) проект без някаква форма на гаранция за възвръщаемост.
Същевременно, в последно време все по-широко се признават някои характеристики на ядрената енергетика, които имат отношение към критериите за социално отговорно инвестиране (ESG – Environmental, Social and Corporate Governance): отделя най-малко парникови газове, използва най-малко материали, има най-малки последици върху общественото здраве и генерира най-малко по обем отпадъци през жизнения си цикъл за единица произведена електроенергия. Разглеждани по този начин, ядрените централи са една от технологиите, важни за устойчивото развитие. Ролята им в обезпечаване на енергийната сигурност е отдавна призната.
Така се стига до проблемът: как да се осигури финансиране за една рентабилна технология с принос към устойчивото развитие и енергийната сигурност, силно подвластна на ценови, строителен и политически риск?

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:

• Какви действия би могла да предприеме българската държава, за да минимизира политическия риск и да привлече външни инвеститори за нов ядрен проект у нас?
• Какво значение има структурата на собствеността, капацитетът на собственика, нивото на планиране и избраната технология за осигуряването на финансиране за нов ядрен проект?
• Какви са приложимите механизми за намаляване на ценовия риск на нов ядрен проект у нас?
• Какви са потенциалните източници на финансиране и постижимите параметри на финансиране за изграждането на нова ядрена мощност в България?

Модератори на дискусията:

• Милко Ковачев (МААЕ)
• Петър Манчев (Булатом)

Събеседници:

• Икономисти и юристи с опит в ядрени проекти: Юлиан Желязков (ГЕП), Джордж Боровас (Hunter Andrews Kurth LLP), Елина Теплински (Пилсбъри)
• Експерти от международни институции: Берта Пикамал (NuclearEurope), Мишел Бертелеми (NEA), Алиша Дънкан (DOE/IFNEC)