АЕЦ Белене щеше да е на печалба 1 към 3

Фигурира ли особено актуалната в момента ядрена енергетика в Националния план за възстановяване и устойчивост?
В него няма нищо за ядрената енергетика и за изграждане на нови ядрени мощности няма предвидени средства. През 2012, когато проектът Белене 1 и 2 беше замразен, най-високата оценка за възможната цена на този проект, изготвена от ЕБВР, беше 12,5 млрд. евро. Ако бяха изградени тези два блока на тази цена и бяха в експлоатация в момента, те щяха да работят с печалба 1:3. За жалост ядрените мощности, не само у нас, а в цял свят, са обект на политически решения. Последният официално приет документ, като стратегия за развитието на Енергетиката в България е от 2011 г., и в него се говори за изграждането на нова ядрена мощност от 2000 MB, без кон-кретни срокове и локация.

Колко важни са в момента ядрените мощности за България?
При настоящия скок на цените на тока, темата за ядрена енергетика отново стана актуална. Високите цени на тока са резултат от влизането ни в общия европейски енергиен пазар. При европейски борсови цени от 400-450 лв./МВч, няма начин ние да продаваме на по 180-200 лв./ МВч – това е все още цената за индивидуалните консуматори на ел. енергия, но тя ще е актуална до края на 2021 г. Индустриалните потребители вече плащат борсовите цени на ел. енергията. Във втората половина на 2021 г. много ясно се очерта тенденцията, свързана с висо-ките борсови цени на ел. енергията, като една от причините за това са високите такси, които България е задължена да заплаща за емисиите, акумулирани от работа на термичните централи у нас. Затова и в началото на 2021 тецовете ни не работеха – просто себестойността на продукцията им беше по-висока от борсовите цени. Когато обаче се включихме в общата електроенергийна система на ЕО и общата енергийна борса и цените на ел. енергията скочиха на 400-450 лв/МВч., производството на ел. енергия от ТЕЦ стана изгодно и те бяха включени в работа. В момента управляващите умуват как да компенсираме загубите на индустриалните потребители. Една от идеите на зелената сделка е производството на водород и неговото последващо използ-ване отново в енергетика, в индустрията и транспорта. Добра идея може би, защото все още тя не е осъществена индустриално никъде. Но да приемем, че това е факт – тогава идва въпросът как да се осигурят генериращи базови мощности, необходими за неговото производство, като имаме предвид, че те трябва да са без емисии. Уточнявам, че ветро и соларните паркове не са базови мощности. Отваряме скоба тук, за да подчертаем, че бъдещето на енергетиката е съвместното използване на всички видове възобновяеми мощности заедно с ядрените централи. Това, което може реално да се изгради, е само ядрени мощности – това е индустриално усвоено в момента от човечеството. На България са нужни 4 000 MB – нови атомни блокове – АЕЦ Белене – 1 и 2 и 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй (при положение, че ще затворим около 4000 МВт. ТЕЦ). Според последния правителствен анонс, тецовете ни ще работят до 2040-а. Т.е. разполагаме с 18 г., за да изградим и въведем в експлоатация тези нови ядрени блокове. Според готовността на тези проекти те могат да бъдат изградени : за проекта Белене 1 и 2 ще са необходими 8-10 години, а за проекта 7 и 8 блок в Козлодуй около 15г. Да не забравяме, освен това, намерението на автомобилните гиганти след 2035-а да произвеждат само електромобили. Ако някой ден в България всички подкараме електрически возила, на дневна база ще са ни необходими допълнително още около 2000 МВт базова мощност. Задачата за България май стана с много неизвестни, ако се осъществи зелената сделка на Европа.

Колко ще е скъп тока от АЕЦ Белене?
В периода 2006- 2012 г. докато проекта Белене се развиваше, неговите противници изтъкваха три причини:

• Невъзможност за реализиране на продукцията на бъдещата централа на реалния пазар на ел. енергия, след нейното въвеждане в експлоатация (2019 г.), поради високите инвестиционни разходи и ниските цени на ел. енергия на борсовия пазар;
• Висок сеизмичен риск на площадката;
• Руски проект – влизаме в политическите дебри…

Какво стана реално? Ако тази централа беше изградена и работеше в момента при тези инвестиционни разходи, на борсовия пазар на ел. енергия в момента тя щеше да предлага „зелена“ енергия с печалба 1:3. Да не спекулираме с печалбата, която реализира в момента Козлодуй 5 и 6 – това е друга тема. Не е компрометирана и сеизмиката на АЕЦ Белене. Техническият проект на Белене 1 и 2 е отчел характеристиките на площадката и съоръженията в тези блокове могат да издържат на сеизмично натоварване от порядъка на 0.24 g (за сравнение блоковете в Козлодуй са проектирани за сеизмично натоварване от порядъка на 0.2 g.) Проектът мина и през проверката на всички ядрени мощности в света, наложени след Фукушима от МААЕ. Невярно е и третото „против“ АЕЦ Белене – че е това е руски проект – руско щеше да е само оборудването по първи контур, а цялото оборудване в турбинна зала, както и автоматиката и ел. частта следваше да се доставят от фирмите General Eelectric и френската Фраматом.
Надявам се, че при тези актуални цени на тока (които няма да се понижават, а само ще растат), бъдещите ни управници да осъзнаят не само, че ще са ни необходими 4000 MB нови ядрени мощности, но и че те трябва да са изцяло държавни – а не собственост на чужди инвеститори. Държавата ни има необходимите финансови ресурси за изграждане на тези съоръжения – това е въпрос на стратегия и взимане на важни политически решения, които ще дадат възможност на българската ел. система да бъде независима, да произвежда евтина ел. енергия, тя да бъде „зелена“ и също много важно – предвидима за потребителите в продължение на следващите 60-80 години.