Close
Skip to content
bulatom-2022-conferences-bg

Поредица от експертни дискусии на тема:

Ядрената енергетика за устойчиво развитие на България

Участие в събитието

За да участвате в дискусиите е необходимо да се регистрирате като попълните кратка форма. За всяка дискусия трябва да се регистрирате отделно. Под всяко резюме на поредицата от дискусии ще откриете бутони, които ще Ви препратят към формата за регистрация.

Дискусиите ще се провеждат в ZOOM – изцяло онлайн. След като се регистрирате ще получите имейл от ZOOM за потвърждение. В същия имейл е и линкът за достъп до живата връзка. Ще получавате напомнителен имейл 1 седмица, 1 ден и 1 час преди началото на всяка дискусия.
Официален език на събитието е български. Ще има симултанен превод от/на английски език през цялото време. Всеки участник ще може да избира на кой език предпочита да слуша събеседниците.

Как да слушате езиков превод

В контролите на онлайн дискусията щракнете с мишката на Вашия компютър върху Interpretation.
Щракнете върху езика, който искате да чуете. За да чуете само преводния език, щракнете върху Mute Original Audio (Изключване на оригиналното аудио).

Изберете дискусията, в която искате да участвате и запазете своето място сега!

Ядрената енергетика на България – национален приоритет и геополитика

Четвъртък, 02.06.2022 г., 15:00-17:00 българско време (GMT+3)

Българската ядрена програма има дългогодишна и успешна история. Тя включва дейности касаещи всички елементи на жизнения цикъл на ядрените централи. В последните 40 години АЕЦ „Козлодуй“ осигурява повече от една трета от общото производство на електроенергия в страната по един надежден и високоефективен начин, с минимално влияние на климата и околната среда. Запазването на ключовото значение на ядрената енергетика у нас е необходимо за сигурността и суверенитета на страната днес и за в бъдеще. Такава политика е в унисон с политиките в ЕС: плановете на повече от половината държави-членки включват ядрена енергия наравно с възобновяемата енергия за постигане на целта за декарбонизация до 2050 г. Такава политика е в съответствие и с очакванията на преобладаващата част от българското общество: всички представителни социологически проучвания и значими обществени инициативи през последните десетилетия показват сериозна подкрепа за развитие на ядрената енергетика в страната. Само чрез изграждането на нови ядрени мощности у нас може да бъде осигурено стабилно производство на нисковъглеродна базова електроенергия, улесняващо успоредната реализация на проекти свързани с декарбонизацията на икономиката – като внедряване на все по-значителен дял неуправляеми ВЕИ и извеждане от експлоатация на мощности със значителни емисии на парникови газове.

„Кога и с кого? къде и как? и за колко?“ трябва да се изгради нова АЕЦ е сложен комплекс от въпроси, изискващ експертен технико-икономически анализ. Подобно решение, структуроопределящо за енергетиката – а от там и за конкурентоспособността на българската икономика – за десетилетия напред, следва да бъде надлежно аргументирано и широко обсъдено и валидирано. Настоящия формат има за цел да допринесе към обществения дебат по темата чрез дискусия с водещи български и чуждестранни експерти.
В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:

  • Какво е мястото на ядрената енергетика в обезпечаване на енергийната сигурност на България, днес и в дългосрочен план?
  • Декарбонизация на икономиката, обезпечаване на регионалния дефицит на достъпна електроенергия, подпомагане на „новопостъпващи“ в ядрения клуб европейски държави – как ядрената енергетика създава стратегически възможности за България чрез тези аспекти?
  • Избор на технологичен партньор – какъв е правилният баланс между технология и геополитика?

Модератори на дискусията:

  • Янко Янев (NKMI, VINCC)
  • Славчо Нейков (Институт за Енергиен Мениджмънт)

Събеседници:

  • Представители на национални и международни организации с отношение към ядрената енергетика: Богомил Манчев (БУЛАТОМ), Кинг Лий (WNA), Абел Гонзалес (UNSCEAR)
  • Представители на академичната общност: Холгер Рогнер (Международен Институт за Приложен Системен Анализ), Атила Асзоди (Университет Будапеща), Атанас Семов (СУ)

Мястото на ядрената енергетика в енергийната сигурност на страната

Четвъртък, 09.06.2022 г., 15:00-17:00 българско време (GMT+3)

Понастоящем ядрената енергетика в България осигурява над 1/3 от  общата електроенергия на страната и над 2/3 от нейното нисковъглеродно производство. Изпълнението на плановете за декарбонизация на производството на електроенергия изисква увеличение на дела на ядрената енергия, който  следва да достигне 45% и 60% (съответно през 2035 г. и 2040 г.) от общото нетно производство на електроенергия.
За целта съгласуваните с ЕК планове за развитие на електроенергийния сектор на страната, и всички програми за стратегическо развитие предвиждат към 2040 г. страната да разполага с 4000 MW ядрени мощности, които да осигурят необходимото базово производство на електроенергия и условията за реализация на други проекти свързани с декарбонизацията на електроенергийния сектор. Потвърденият технически ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ е съответно до 2047 г. и до 2051 г при условие че разрешението за тяхната експлоатация бъде успешно подновявано на всеки десет годишен период. В този период следва да се осигури и изграждането на заместващи мощности така, че тези 4000  MW ядрени мощности с разполагаем срок на експлоатация до и след 2100 г. да бъдат дългосрочно осигурени.
Така се стига до проблема: Какво е мястото на ядрената енергетика в структурата на генериращите мощности с оглед на дългосрочното осигуряване на енергийната сигурност на страната и на условията за нисковъглеродна енергийна трансформация?

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:

  • Какви сценарии отговарят на основните изисквания за развитие на електроенергийната система днес – енергийна сигурност и декарбонизация?
  • Възможен ли е справедлив енергийно достъпен преход и как да намалим неговото въздействие върху индустрията и потребителя?
  • Какво е мястото на ядрената енергетика в структурата на генериращите мощности в дългосрочен план?
  • Съществуват ли национални сценарии за осигуряване на достъпен и конкурентен нисковъглероден електроенергиен микс без използване на ядрената енергетика?

Модератори на дискусията:

  • Янко Янев (VINCC, NKMI)
  • Станислав Георгиев (Булатом)

Събеседници:

  • Представители на държавната енергетика: Славян Лачев (БЕХ), Венцислав Захов (ЕСО)
  • Представители на големите потребители на електроенергия: Ивайло Найденов, Румен Радев (АИКБ)
  • Експерти с дългогодишен опит в ядрената индустрия: Милко Ковачев (МААЕ), Събин Събинов (Селмеда)

Инфраструктура за развитие на ядрената енергетика

Четвъртък, 16.06.2022 г., 15:00-17:00 българско време (GMT+3)

В контекста на ядрената енергетика, понятието инфраструктура се използва широко, тъй като за успешното реализиране на една ядрена програма се изисква много повече от определена физическа инфраструктура. Международната агенция за атомна енергия дава конкретно определение на понятието, състоящо се от 19 елемента между които правна и регулаторна рамка, развитие на човешките ресурси, индустриална база, фондове за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. За нуждите на настоящата дискусия, инфраструктурата за развитие на ядрената енергетика се обобщава в три посоки – законовата рамка, техническата инфраструктура и човешките ресурси.
За близо 60 години откакто е положено началото на ядрената програма у нас, инфраструктурата е много добре развита. България разполага с необходимата инфраструктура за развитието на своята ядрена програма в бъдеще. Това е значително конкурентно преимущество що се касае изграждането на нови ядрени блокове. В много страни с ясно декларирано желание за развитие на ядрена енергетика именно липсата на установена инфраструктура създава нуждата от дълги години подготвителна работа преди структурирането на конкретен проект, още повече неговото изграждане. При все тази даденост, изграждането на нови ядрени мощности у нас е достатъчно мащабно начинание, което налага критичен преглед на националната инфраструктура и нейната готовност.

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:

  • Какви са правно-регулаторните предпоставки и изисквания за развитие на ядрената енергетика на международно и локално ниво?
  • Състояние на образователната система в момента, отговорна за подготовката на кадри за ядрената енергетика – какви са възможностите за задоволяване на нуждите от кадри, свързани експлоатацията на съществуващите блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй и строителството на нови ядрени мощности в България?
  • Какво е състоянието на индустрията поддържаща ядрената ни програма – т.е. организации работещи в областта на проектирането, ремонта/изграждането, въвеждане и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения?
  • Доколко българската промишленост би могла да участва в производството на оборудване за нови ядрени централи у нас?

Модератори на дискусията:

  • Милко Ковачев (МААЕ)
  • Веселина Рангелова (NEA)

Събеседници:

  • Представители на Агенцията за ядрено регулиране: Цанко Бачийски, Председател
  • Представители на индустриални организации: Богомил Манчев (БУЛАТОМ)
  • Представители на МОН и специализираните ВУЗ: Мариета Георгиева (Заместник-министър на образованието  и науката), Галина Дреновска (МОН), Калин Филипов (ТУ)
  • Енергийни експерти от академичната общност: Борислав Боев (СА „Димитър А. Ценов“)

Финансиране на нови ядрени централи у нас

Четвъртък, 23.06.2022 г., 15:00-17:00 българско време (GMT+3)
Ядрените централи от поколение III/III+ представляват мащабни инфраструктурни инвестиции със 100-годишен жизнен цикъл. Характеризират се с високи капиталови разходи (около 80% от разходите за целия жизнен цикъл на един проект са вложени към момента на пуск), дълъг период на изграждане (от 5-10 години между „първи бетон“ и пуск в търговска експлоатация) и относително ниски и стабилни експлоатационни разходи. Следователно, инвестицията в нова ядрена централа се изплаща за сравнително дълъг период в бъдещето. В допълнение с дългия период от време между влагането на средства и първите приходи от проекта, това прави изграждането на ядрени централи прекалено рисково начинание, за да подлежи на традиционно частно проектно финансиране. Ето защо в света няма ядрен (или друг голям инфраструктурен) проект без някаква форма на гаранция за възвръщаемост.
Същевременно, в последно време все по-широко се признават някои характеристики на ядрената енергетика, които имат отношение към критериите за социално отговорно инвестиране (ESG – Environmental, Social and Corporate Governance): отделя най-малко парникови газове, използва най-малко материали, има най-малки последици върху общественото здраве и генерира най-малко по обем отпадъци през жизнения си цикъл за единица произведена електроенергия. Разглеждани по този начин, ядрените централи са една от технологиите, важни за устойчивото развитие. Ролята им в обезпечаване на енергийната сигурност е отдавна призната.
Така се стига до проблемът: как да се осигури финансиране за една рентабилна технология с принос към устойчивото развитие и енергийната сигурност, силно подвластна на ценови, строителен и политически риск?

В дискусията ще бъдат разгледани въпроси като:
  • Какви действия би могла да предприеме българската държава, за да минимизира политическия риск и да привлече външни инвеститори за нов ядрен проект у нас?
  • Какво значение има структурата на собствеността, капацитетът на собственика, нивото на планиране и избраната технология за осигуряването на финансиране за нов ядрен проект?
  • Какви са приложимите механизми за намаляване на ценовия риск на нов ядрен проект у нас?
  • Какви са потенциалните източници на финансиране и постижимите параметри на финансиране за изграждането на нова ядрена мощност в България?
Модератори на дискусията:
  • Милко Ковачев (МААЕ)
  • Петър Манчев (Булатом)
Събеседници:
  • Икономисти и юристи с опит в ядрени проекти: Юлиан Желязков (ГЕП), Джордж Боровас (Hunter Andrews Kurth LLP), Елина Теплински (Пилсбъри)
  • Експерти от международни институции: Берта Пикамал (NuclearEurope), Мишел Бертелеми (NEA), Алиша Дънкан (DOE/IFNEC)