Станислав Георгиев: ядерная энергетика нужна для Болгарии
Исполнительный секретарь Болгарского атомного форума “Булатом” Станислав ГЕОРГИЕВ дал онлайн-интервью сайту AtomInfo.Bg. Оригинальный текст интервью – по этой ссылке.
Прочтите интервью здесь: http://atominfo.ru/newsz04/a0218.htm
Следва превод на интервюто на български език:
Г-н Георгиев, какъв принос има ядрената енергетика в борбата с изменението на климата? Може ли ядрената енергия да се нарече „зелена“?
Ядрената енергия не само може, но и трябва да бъде призната за „зелен“ източник на електроенергия, защото е такава. Да, ядрената енергия е източник на проблеми от различен характер, но те са разрешими в дългосрочен план.
Неправителствена организация от европейско ниво “Форатом”(“Булатом” е член на “Форатом”) повече от две години се бори за официалното включване на ядрената енергетика в рамките на програмите на Европейската комисия.
За съжаление политическите решения – независимо дали са на европейско или местно ниво – винаги се вземат, след като в реалния живот в енергийния сектор се случи нещо неприемливо. В случая говорим за настоящата енергийна криза и постоянното покачване на цените на енергията и тока.
Според нас ядрената енергия е бъдещият основен източник на основно производство на електроенергия и е само въпрос на време това да стане реалност!
Но имайте предвид, че решенията за изграждане на нови ядрени съоръжения винаги са били и ще бъдат политически решения!
Как оценявате перспективите на малките модулни реактори? Ще заменят лиголяма мощ реактори в бъдеще или ще могат да съществуват съвместно с тях?
Тази посока на развитие на ядрената енергетика днес все още е в начален етап на реализация. Трябва да се отбележи, че лидерите в тази посока са специалисти от САЩ и Русия.
За добро или лошо, този тип ядрени инсталации са лицензирани за изпълнение в САЩ и Русия, но не и в Европейския съюз и само Русия има построен прототип.
За да се прецени реално дали бъдещето има такава реакторна насока, трябва да се разчита на справки, получени от реално изградени централи след тяхната дългогодишна експлоатация.
Малки страни като България могат да участват в този процес. Но за реализирането на такъв проект у нас ще е необходим лиценз, одобрен от Европейския съюз. Проектът ще трябва да отговаря и на нормативните изисквания на България и не е факт, че това ще се получи веднага.
Какво е значението на АЕЦ Белене за България? Как оценявате перспективите на този проект?
Булатом никога не е разделяла два потенциални проекта за изграждане на нови ядрени мощности в България – на площадка Белен и в Козлодуй.
Българската енергетика се нуждае и от двата проекта. Това стана повече от ясно на фона на енергийната криза, в която ние сме не просто участници, а жертви.
Трябва да се има предвид, че като член на Европейския съюз България е длъжна да изпълни решенията му за постигане на нулеви емисии до 2050 г. Това означава близо 3000 MW(въглища – Прибл. AtomInfo.Ru) мощности “Марица-изток”. Да добавим и факта, че блокове № 5/6 на АЕЦ “Козлодуй” ще могат да работят съответно до 2047 г. и 2051 г.
По този начин изглежда, че единствената алтернатива за поддържане на базовия капацитет без емисии в България е изграждането на 4000 MW нови ядрени мощности.
Какъв сценарий според вас е оптимален за управление на ОЯГ от нови ядрени блокове в България – връщане на ОЯГ на доставчика за преработка, изграждане на сухи хранилища в България, окончателно (геоложко) погребване в България или някакъв друг сценарий?
Нека първо изградим нови блокове и едва тогава да говорим за този въпрос. Надявам се дотогава да има нови знания.
В момента АЕЦ “Козлодуй” съхранява ОЯГ първо в басейните за отработено гориво на блокове № 5/6 за 5-10 години. След това се премества в така нареченото мокро хранилище за ОЯГ на площадката на централата за период до 20 години. Използва се и сухо съхранение в контейнери, сега това се прави за ОЯГ от блокове № 1-4.
АЕЦ “Козлодуй” възнамерява да обяви търг за доставка на контейнери за сухо съхранение на ОЯГ от блокове № 5/6. С този подход експлоатиращата организация отлага окончателното решаване на проблема с ОЯГ до 80 години.
Недостатъкът на този подход е, че все още нямаме справки за състоянието на отработеното ядрено гориво след този период от време. Никой не знае в какво състояние ще бъде складираното отработено ядрено гориво и какво може да се направи с него. Но в момента за мениджърите на атомната енергетика въпросът се решава по този начин.
В стратегията за извеждане от експлоатация на блокове № 1-4 на АЕЦ “Козлодуй” и решаване на въпроса за съдбата на тяхното ОЯГ е записано, че е необходимо да се проучат възможностите за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за ОЯГ в България.
Моето лично мнение е, че такова хранилище никога няма да бъде изградено у нас. На общинско ниво хората имат ново съзнание и нови изисквания към чистотата и безопасността на околната среда и просто няма да допуснат такъв проект.
Връщането на ОЯГ на доставчика на гориво (днес това е ТВЕЛ, Русия) е потенциално възможно, но сега този процес е спрян. Причини: законодателни (в страните, през които се транспортира ОЯГ), политически (нови изисквания в Русия), финансови (цената на услугата). И накрая, не е ясно какво да правим с отпадъците от преработката на отработеното ядрено гориво, които в един момент ще се върнат в България, това рано или късно ще се случи. И ако доставчикът на свежо гориво се промени, тогава тази схема вероятно ще бъде невъзможна.
Има и схема за решаване на проблема с ОЯГ, предложена от Франция. Тя включва следните стъпки:
- приемане и преработка на ОЯГ;
- съхраняване за определен период от време на отпадъци от преработка на отработено ядрено гориво в хранилището на държавата, приела отработеното ядрено гориво;
- проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на специализирано хранилище за преработване на отпадъци от ОЯГ на територията на страната изпращач на ОЯГ;
- връщане на отпадъци от преработка на ОЯГ за съхранение в изграденото хранилище.
Въпросът тук е финансово-идеологически (в смисъл, че българските власти приемат този подход като методология!).
Какво е отношението ви към проектите за реактори от четвърто поколение? Кое е по-изгодно – да спрем и да изчакаме реакторите от IV поколение да се появят на пазара или да строим тези реактори, които са налични сега (III поколение)?
Реакторите от IV поколение вече работят. Това са така наречените бързи реактори – например действащият блок с мощност 850 MW(e) в Русия.
Въпросът е кога тази технология ще стане широко достъпна за индустриални приложения. Най-вероятно ще са необходими още 20-30 години, за да се реши този проблем.
Изчакването за промишлено приложение на реактори от IV поколение е възможен подход, но за страни с енергийни системи, които не изискват промени поне 20-30 години.
Имаме различна ситуация, днес промените чукат на вратата ни. Освен това България е малка държава и не можем да си позволим да изградим ядрено съоръжение, което да не е лицензирано в Европейския съюз.
Но може би ще дойде ден, когато и в България ще могат да се строят такива реактори.
Последен въпрос. Какво е бъдещето на ядрената енергетика в България?
Без ядрена енергетика функционирането на българската енергийна система е невъзможно – нито сега, нито в бъдеще.
Това е единствената технология, която произвежда електроенергия в базов режим на предвидими цени в дългосрочен план. Може да се използва и като инструмент за управление на кризи, свързани с нарастващите цени на неядрените енергоносители, които се използват за производство на електроенергия.
Благодаря Ви, г-н Георгиев, за интервюто!