АЕЦ „Козлодуй“ 7 и 8: Проект с потенциал да промени българската икономика
В октомврийския брой на списание „Ютилитис“ (2026 г.) независимият енергиен експерт и бивш министър на енергетиката Милко Ковачев публикува задълбочен макроикономически анализ за бъдещето на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Проектът, базиран на американската технология AP1000, постепенно преминава от политическо решение към фаза на реализация.
Според анализа на Милко Ковачев ключовият въпрос вече не е дали България може да финансира новите мощности, а дали икономиката е готова да поеме и реализира успешно инвестиция от подобен мащаб.
За целите на макроикономическия модел е използвана условна централна стойност от 20 милиарда евро за двата блока, което съответства на приблизително 17% от брутния вътрешен продукт на страната. Поради разпределението на инвестицията в рамките на десетилетие обаче реалното годишно натоварване върху икономиката остава значително по-ниско и в пиковите години се оценява на около 2,1% от БВП.
Един от основните изводи в анализа е, че най-сериозното предизвикателство пред проекта няма да бъде осигуряването на капитал, а наличието на достатъчно квалифицирани специалисти. Очаква се строителството да ангажира пряко около 10 000 души, а общият ефект върху заетостта да достигне приблизително 16 000 работни места. В условията на ниска безработица и недостиг на технически кадри това налага предварителна подготовка на човешкия ресурс. Следователно „стратегията за работната сила за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъде част от националната политика, а не само от кадровия план на изпълнителите“.
Особено значение има и участието на българската индустрия. При местно участие от около 35% приблизително 7 млрд. евро биха останали в националната икономика под формата на доставки, услуги и строителни дейности. Според Милко Ковачев по-важно от самия процент е създаването на устойчив индустриален капацитет, който впоследствие да позволи на български компании да участват и в други ядрени проекти в Европа.
Анализът отчита, че по време на строителството ще бъде необходим значителен внос на оборудване и технологии, което временно ще увеличи натиска върху външнотърговския баланс. Този ефект обаче следва да се разглежда като инвестиция в дългосрочен производствен актив, а не като разход за текущо потребление.
Пълният икономически ефект на проекта ще се прояви след въвеждането му в експлоатация, прогнозирано съответно за 2035 г. за К7 и 2036 г. за К8. Тогава икономическият натиск се превръща в мощен двигател за растеж. Според анализа двата блока AP1000 ще осигуряват около 2,3 GW нова нетна мощност и приблизително 18 TWh електроенергия годишно. Очакваният експлоатационен живот е най-малко 60 години, което превръща проекта в стратегическа инвестиция с дългосрочен ефект върху енергийната сигурност, индустриалното развитие и конкурентоспособността на българската икономика.
Според Милко Ковачев държавата трябва да разработи План за макроикономическа и индустриална готовност за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Този план трябва да управлява капацитета на строителния сектор, логистиката и подготовката на кадрите години преди пика на строителството. Подобен подход би позволил „макроикономическите ограничения да бъдат предвидени и управлявани като част от подготовката на проекта, вместо да се проявят като непредвидени разходи по време на строителството“.
В заключение анализът и предварителната макроикономическа оценка показват, че проектът не е прекалено голям за България, а достатъчно значим, за да стимулира развитието на човешкия, индустриалния и производствения капитал на страната. Според Милко Ковачев фокусът на обществената дискусия следва постепенно да се измести от въпроса „Можем ли да финансираме два нови ядрени блока?“ към „Как да използваме изграждането на два нови блока, за да увеличим производствения, индустриалния и човешкия капитал на България?“.
“Ако този въпрос бъде поставен достатъчно рано, Козлодуй 7 и 8 могат да бъдат разглеждани не просто като енергиен проект за следващите десет години, а като дългосрочна инвестиция в производствения капацитет на българската икономика за следващите поколения.“